Никога не съм твърдяла че мога да пиша.. че пиша правилно.. че умея да се изразявам с точните думи макар да знам че не ми достигат изрази :)) 
До сега винаги са ме сравнявали с по-голямата ми сестра и това винаги ме е подтискало. Знам че имам дори и малко потенциал за каквото и да е .. явно още не му е дошло времето да се изявявам където и да е..
Всеки си има недостатъци и не ме е срам да си призная че имам такива. Да така е :)) Всеки ги има :)) 
Странно .. толкова е лесно да се изразиш докато пишеш, а е толкова трудно да го кажеш .. поне при мен е така.. Изпитвам някакъв ужас да говоря и да излизам пред много хора :)) Изчервявам се дори когато ме поглеждат останалите около мен. И усещам в един момент как доста погледи са впити в мен и очакват да кажа нещо смислено и лицето ми пламва цялото ... Може би се получава така заради дълго време тъпканото ми самочувствие :)) Но всичко това вече е минало. Срещнах момче, което ме цени и обича такава. Това, че го имам до себе си ми помага изключително много. Моментът, в който се запознахме преобърна живота ми към по- добро. Вече мога свободно да изказвам мнението си без да се притеснявам и да отстоявам позицията си. Благодаря му, че е до мен. Може да съм малка за много неща, но знам че съм достатъчно израстнала за други и съм научила доста от нещата, в които живота ме е поставял и знам, че ще мога да се справям и за напред, но не сама както беше до преди година, а заедно с моето момче.
Никога досега не съм правила подобно нещо .. да изразявам мислите си по този начин .. преди имах дневник, но това е нещо лично. :)) Както и да е:))  до сега писах есе и малко мозака ми пегря :))  
не смятам че се е получило нещо кой знае какво от написаното до сега :) Но толкова многа за сега. По нататък ще се осъвършенствам в стила си на писане :))

може да си намериш гадже.

когато ги сложиш "черно на бяло".

понякога е много смешно.